ЛЮБОВТА НЕ Е ВЕЧЕ ЛЮБОВ

Обади ми се сдна приятелка .
Срещнала  човек , който искал да се 
запознаят .
Тя не е доверчива . Не е лековерна .
Животът никога не ѝ е поднесъл нищо на тепсия .
Запознали се . Разменили телефоните си . 
Попитах я не е ли твърде лекомислено  да си дадеш телефона  - хей така на абсолютно 
непознат ?
Отговори ми , че хората по интернет се запознават и си казват  и ...показват всичко , а тя го видяла на живо , което според нея е 
по - важно .
Почувствах се ужасно стара и изостанала .
Обади ми се след ден за да ми каже , че са се  срещнали и си прекарали времето като зрели хора...
Всеки е свободен да си  живее живота по свой вкус и разбиране - нали така ?
Обади ми се отново .
Изслушах я .
Скоропостигнатият приятел се обадил за втората среща да е в домът ѝ и поставил редица условия .
Не питах какви .
Помръкналите ѝ очи говореха без думи .
Едно   тихо, спокойно , пълно с надежди и светлина  мечтано щастие , беше помръкнало . Отиваше си , убито от  сивотата , злобата  и  калта на  днешният ден .