СЛУЧВА СЕ

Мисълта е енергия . Мислим . Мисълта излита в пространството от нашият мозък- съвършен  биологичен компютър. 
Ако мислим светло и чисто , и тялото ни е здраво ,  , тази енергия , тази мисъл , се рее в пространството и намира дуги  подобни мисли . Те се обединяват , и   приела още и още енергия , може да се върне при нас по -силна и по определена и допълнена с ново знание , нова идеа , нов проект. Тази наша мисъл   форма , може да докосне някой друг приемник  ...друг мозък , който мисли по същият проблем и да помогне на него . А може да срещне два или повече индивида , които да се обединят в реализирането на някаква идея или проект или политическо решение .

ЛЮБОВ - СПОЙКАТА НЕ ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО

Любовта е  чувство . 
Любовта е енергия .
Човешкото тяло , изпитващо любов , излъчва енергия с определена честота на вибрациите и определена дължина на вълната .
Тези вибрации се разпространяват в  пространството .
Други човешки същества  ги усещат и си взаимодействат с техните тела .
Но тези вибрации са характерни за Вселената. 
Тя съществува , защото има синхрон , защото тези вълни и тези трептения са спойката .
Вселената е  любов!
Бог е любов !
Любовта създава  жиот !
Това е ! 

ЛЮБОВТА НЕ Е ВЕЧЕ ЛЮБОВ

Обади ми се сдна приятелка .
Срещнала  човек , който искал да се 
запознаят .
Тя не е доверчива . Не е лековерна .
Животът никога не ѝ е поднесъл нищо на тепсия .
Запознали се . Разменили телефоните си . 
Попитах я не е ли твърде лекомислено  да си дадеш телефона  - хей така на абсолютно 
непознат ?
Отговори ми , че хората по интернет се запознават и си казват  и ...показват всичко , а тя го видяла на живо , което според нея е 
по - важно .
Почувствах се ужасно стара и изостанала .
Обади ми се след ден за да ми каже , че са се  срещнали и си прекарали времето като зрели хора...
Всеки е свободен да си  живее живота по свой вкус и разбиране - нали така ?
Обади ми се отново .
Изслушах я .
Скоропостигнатият приятел се обадил за втората среща да е в домът ѝ и поставил редица условия .
Не питах какви .
Помръкналите ѝ очи говореха без думи .
Едно   тихо, спокойно , пълно с надежди и светлина  мечтано щастие , беше помръкнало . Отиваше си , убито от  сивотата , злобата  и  калта на  днешният ден .